Начало Новини Представяне на книгата „Горчива мъгла” на Огнян Панов

Актуално

Започна записването на желаещите да участват в конкурсната програма на Двадесет и второто издание на Международния конкурс за класическа китара "Акад. Марин Големинов", който ще се проведе от 28 до 31 март 2018 в  гр. Кюстендил.

Краен срок за записване 20.03.2018 г. - Регламент и заявка за участие!

 

Стартира дванадесетото издание на Националния литературен конкурс „Биньо Иванов” 2018 - ПОДРОБНОСТИ

Представяне на книгата „Горчива мъгла” на Огнян Панов
Понеделник, 11 Декември 2017 17:15

На 8 декември 2017 г. в Синята зала на читалище „Братство 1869” се проведе среща – изповед с автора на книгата „Горчива мъгла” - Огнян Панов и литературният критик Димитър Новков.
Срещата бе открита от г-н Иван Андонов – Председател на читалище „Братство 1869“.
Дебютът на Огнян Панов на литературното поприще е публикация на негов разказ в най-голямото литературно списание у нас „Съвременник” през 2016 г.
Сборникът с разкази „Горчива мъгла” е първата му книга в която са събрани 22 произведения.
Разказите на Огнян Панов са изпълнени с нега, горчивина, романтика, човещина. Изказът му е оригинален и неподправен, лишен от клишета и изтъркани фрази. Историите са наситени с емоции - чисто човешки, подобно на природните стихии. В тях има гняв, мъка, вина, състрадание, любов и покаяние. Именно автентичността на заложените в нас първични емоции прави творбите му истински и разбираеми. Защото, независимо към коя багра на социалната палитра принадлежиш, има вечни, изконни емоции, които движат битието ни. Творчеството на автора е насочено към хората, които независимо от динамиката на нашето време, успяват да съхранят в себе си истинските стойности, встрани от лавината на бездушие, цинизъм, агресия и безсилие.

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Пролетно завръщане

 

В шпалир от минзухар и кукуряк
най-пролетното село ме приветства.
Там,
в локвите от вчерашния сняг,
изкваква като жабче мойто детство.

До вратника ни,
сготвили змийче,
за пир се стягат уличните котки.
И чувам в двора дядо как сече
изсъхналите клони
и животи.

А новия живот с накъдрен плач                           
козата от утробата си пъди.         
Две лястовици от зори до здрач        
тавана ни крадат  в дома си бъдещ.     

Допрял сърце до голите асми,
потаен сок на слънцето ме качва...
Добре че баба точно в този миг
примамва ме с най-вкусното колаче.

И аз се връщам,                                                 
малък и голям,
реален и разпътно невъзможен –
хем детския си спомен да доям,           
хем да закърпя зимната си кожа.

 

Атанас Капралов, гр. София
Първа награда