Начало Новини Представяне на книгата „Горчива мъгла” на Огнян Панов

Актуално

Старт на новата учебна година в читалище „Братство 1869” Кюстендил

ПОДРОБНОСТИ

Представяне на книгата „Горчива мъгла” на Огнян Панов
Понеделник, 11 Декември 2017 17:15

На 8 декември 2017 г. в Синята зала на читалище „Братство 1869” се проведе среща – изповед с автора на книгата „Горчива мъгла” - Огнян Панов и литературният критик Димитър Новков.
Срещата бе открита от г-н Иван Андонов – Председател на читалище „Братство 1869“.
Дебютът на Огнян Панов на литературното поприще е публикация на негов разказ в най-голямото литературно списание у нас „Съвременник” през 2016 г.
Сборникът с разкази „Горчива мъгла” е първата му книга в която са събрани 22 произведения.
Разказите на Огнян Панов са изпълнени с нега, горчивина, романтика, човещина. Изказът му е оригинален и неподправен, лишен от клишета и изтъркани фрази. Историите са наситени с емоции - чисто човешки, подобно на природните стихии. В тях има гняв, мъка, вина, състрадание, любов и покаяние. Именно автентичността на заложените в нас първични емоции прави творбите му истински и разбираеми. Защото, независимо към коя багра на социалната палитра принадлежиш, има вечни, изконни емоции, които движат битието ни. Творчеството на автора е насочено към хората, които независимо от динамиката на нашето време, успяват да съхранят в себе си истинските стойности, встрани от лавината на бездушие, цинизъм, агресия и безсилие.

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Емигрантски стих

В този живот на абсурда 
и нелепите грешки
докато спасявахме едни,
(може би най-вече себе си)
убивахме други
(може би най-вече себе си).

Каква бе нашата вина  
и кой ще ни я дефинира –
или и ние бяхме просто пешки
в шахматната вселена на Всевишния,
където съдбата уринира
на ъгъла между Десето авеню и Четиринайста.

Каква бе тази участ –
отломъци от вчера
да ни наричат „невъзвращенци“,
а после ловко да притварят
непроветрените си тягостни кепенци.

Каква бе тази орис –
докато отглеждаме децата си
в любов и свобода,
да жертваме бащите си и майките,
които ни изпращаха към неизвестното
с печал и безутешна горест.

На таз земя за емигрантската ни болка
няма изцерение. Вината си я носим
и без плеядата джуджета, готови
да ни я напомнят всеки миг.
Затова спестете си ако обичате
моралните каскади и присъдите
на глухото домашно лицемерие.

Щом дойде време ще приготвим от въжето
на емигрантските си спомени бесилка.
И пак ще стигнем своето изкупление.

 

Людмила Калоянова, гр. София
Специална награда