Начало Новини Поредно дарение на книги
Поредно дарение на книги
Вторник, 14 Ноември 2017 17:11

В началото на месец ноември за библиотека "Автограф" на читалище "Братство 1869" дариха свои книги писателят Калин Василев и поетесата Ева Гоцева.
Калин Василев е роден през 1985 г. в Кюстендил. Печели конкурсa "Романът на бъдещето", второ място на конкурса за кратка проза на LiterNet и eRunsMagazine (2008 г.), първо място за кратка проза на списание "Едно" (2007 г.), награден е и от Travel.bg за пътеписите "Момичето от Оушън" (2008 г.) и Manhattan, NY (2010 г.). Получава почетния медал на Югозападния университет "Неофит Рилски" за високи резултати в литературата. В продължение на две години работи като репортер и водещ в "Дарик радио". Магистър по право.
Ева Гоцева с псевдоним Константин е родена в Сливен, но израства в Кюстендил. Завършва ландшафтна архитектура, свързана с любовта към природата, провокирана от баща ѝ, а по-късно завършва и журналистика. Авторка е на поетичната книга "Звън от светлина". Участва в литературните сборници "Струма" и "Романтика" и в "Литературния алманах" с кюстендилските автори. През 2012 г. печели конкурса "Свищовски лозници",  а през 2014 г. в конкурса "Биньо Иванов", печели специалната награда за стих.

 
Банер

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Бяла надежда

 

Светлината е станала колкото семчица грозде,
тишината е станала колкото шепа памук.
Пада лъскаво черно перо във небесните полози,
във които се мъти яйцето на белия юг.

По ръцете ми плъзва ръжда като слънчева риза,
във очите ми няколко кончета диви пасат.
Аз събирам живота си в няколко дни и излизам
от ръцете, очите и кроткия есенен град.

Нямам повече думи. И думите вече не стигат.
Нека бъда начало или да съм краят на ден.
Да тежа като ред от онази забравена книга,
във която светът е изгубен и после спасен.

Да съм залък от пита или премълчавана жажда
и едно позвъняване в края на глух телефон,
и един лотариен билет, полетял като сажда
над златистата пустош на сивия есенен ден.

Тишината тогава ще има сърце на пшеница
и стъблото на хляба – ръчички на спящо дете.
И на някоя гнила, ръждясала болнична жица
белокрила надежда сред черното ято ще спре.

 

Петя Иванова, гр. Габрово
Втора награда