Начало Новини Шести международен клавирен фестивал-конкурс „Велики учители” – Кюстендил 2017

Актуално

VI МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ „ВЕЛИКИ УЧИТЕЛИ” и

IV МЕЖДУНАРОДЕН КЛАВИРЕН КОНКУРС „ВИКТОР МЕРЖАНОВ”

10 - 20 август 2017 г., гр. Кюстендил


ПРОГРАМА

Шести международен клавирен фестивал-конкурс „Велики учители” – Кюстендил 2017
Понеделник, 07 Август 2017 08:58

От 10 до 20 август 2017 г. в гр. Кюстендил ще се проведе Шестият международен фестивал „Велики учители” и Четвъртият международен клавирен конкурс „Виктор Мержанов”.
Организатори са Община Кюстендил, читалище „Братство 1869”, читалище „Пробуда 1961” и
Музикално общество „Александър Скрябин” в България. Музикалното събитие се провежда под патронажа на Кмета на Община Кюстендил Петър Паунов и Посолството на Руската федерация в България.

В рамките на фестивала ще бъдат организирани майсторски класове, концерти, тематични изложби и творчески срещи. Сред основните събития на фестивала са: клавирни вечери, посветени на големия български композитор Марин Големинов, концерти в памет на народните артисти на Русия - проф. Виктор Мержанов и проф. Валери Халилов, изложби посветени на Сергей Прокофиев,  Едуардо дел Пуейо и др.
По време на фестивалните дни ще бъде презентиран албума „Атанас Куртев – аристократ на клавирните пространства“ и ще бъде връчена ежегодната награда за цялостно творчество „Велики учители” 2017.
В музикалния форум за жури са поканени да вземат участие едни от най-известните имена в клавирното изкуство - Мамико Суда (Япония), Денис Громов (Русия), Татяна Сафонова (Русия), Хюи-Kвиао Бао (Китай) Наталия Деева (Русия), Боривое Младенович (Сърбия), Ромео Смилков (България), Георги Черкин (България), проф. Анатоли Кръстев (България), лауреатите на Международен конкурс „Виктор Мержанов”: Светлин Христов (2012), Емануил Иванов (2013) и др.

 

 

За кандидат-студенти

ЦПО

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Бяла надежда

 

Светлината е станала колкото семчица грозде,
тишината е станала колкото шепа памук.
Пада лъскаво черно перо във небесните полози,
във които се мъти яйцето на белия юг.

По ръцете ми плъзва ръжда като слънчева риза,
във очите ми няколко кончета диви пасат.
Аз събирам живота си в няколко дни и излизам
от ръцете, очите и кроткия есенен град.

Нямам повече думи. И думите вече не стигат.
Нека бъда начало или да съм краят на ден.
Да тежа като ред от онази забравена книга,
във която светът е изгубен и после спасен.

Да съм залък от пита или премълчавана жажда
и едно позвъняване в края на глух телефон,
и един лотариен билет, полетял като сажда
над златистата пустош на сивия есенен ден.

Тишината тогава ще има сърце на пшеница
и стъблото на хляба – ръчички на спящо дете.
И на някоя гнила, ръждясала болнична жица
белокрила надежда сред черното ято ще спре.

 

Петя Иванова, гр. Габрово
Втора награда