Начало Новини Приключи проект "Младите – гарант за бъдещето на Европа"

Актуално

VI МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ „ВЕЛИКИ УЧИТЕЛИ” и

IV МЕЖДУНАРОДЕН КЛАВИРЕН КОНКУРС „ВИКТОР МЕРЖАНОВ”

10 - 20 август 2017 г., гр. Кюстендил


ПРОГРАМА

Приключи проект "Младите – гарант за бъдещето на Европа"
Понеделник, 31 Юли 2017 14:48

На 31.07.2017 г. приключиха дейностите по проект "Младите – гарант за бъдещето на Европа" по програма „Еразъм +”, Ключова дейност „Образователна мобилност за граждани”, сектор „Младеж , съфинансиран от Програма „Еразъм+“ на Европейския съюз.

В продължение на 1 година доброволецът от Р. Македония Дарко Дамески подпомагаше разнообразната дейност на читалището, като се включи в организирането и провеждането на културни инициативи и концерти, изложби, информационни кампании, кръгли маси, семинари, обмяна на опит с доброволци от местни младежки организиции, реализиране на съвместни инициативи и проекти, както и подпомагаше работата на Информационен център Европа Директно – Кюстендил и Младежкия информационно-консултантски център - Кюстендил.
Председателят на читалище „Братство 1869” Иван Андонов официално връчи на доброволеца Дарко Дамески и сертификат Youthpass - свидетелство, в което обобщено са представени придобитите ключови умения за учене през целия живот от доброволеца и положителните резултати от участието в ЕДС дейността.
Дарко Дамески е третият доброволец в читалище „Братство 1869” по Европейската доброволческа служба. През 2011 г. доброволческата си служба реализира Озан Биледжен от Турция, а през 2012 г. Александра Дунимаглоска от Р. Македония.

 

 

За кандидат-студенти

ЦПО

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Бяла надежда

 

Светлината е станала колкото семчица грозде,
тишината е станала колкото шепа памук.
Пада лъскаво черно перо във небесните полози,
във които се мъти яйцето на белия юг.

По ръцете ми плъзва ръжда като слънчева риза,
във очите ми няколко кончета диви пасат.
Аз събирам живота си в няколко дни и излизам
от ръцете, очите и кроткия есенен град.

Нямам повече думи. И думите вече не стигат.
Нека бъда начало или да съм краят на ден.
Да тежа като ред от онази забравена книга,
във която светът е изгубен и после спасен.

Да съм залък от пита или премълчавана жажда
и едно позвъняване в края на глух телефон,
и един лотариен билет, полетял като сажда
над златистата пустош на сивия есенен ден.

Тишината тогава ще има сърце на пшеница
и стъблото на хляба – ръчички на спящо дете.
И на някоя гнила, ръждясала болнична жица
белокрила надежда сред черното ято ще спре.

 

Петя Иванова, гр. Габрово
Втора награда