Начало Други курсове Кръжок "Етника"
Кръжок "Етника"

     Ръководител: Еленка Славова
    
    Подробна информация може да получите на телефоните на читалището. 

    Еленка Славова се занимава с приложно изкуство – изработва автентични битови облекла и кукерски сувенирни маски, кукерски облекла, талисмани и муски за здраве, автентични накити за глава, мъжки ризи с бродерия, калпаци, детски народни носии, автентични опинци от свинска кожа, женски и мъжки носии, пъстри шевици, черги, китеници, кенарени ризи с дантела и др.
    Взела е участие в редица събори и фестивали:
    - Международен фестивал на Маскарадните игри в гр. Перник
    - Национален събор на българското народно творчество – гр. Копривщица
    - Международен панаир на народните занаяти Етър – гр. Габрово - получава грамота за принос в съхраняването и продължаването на традициите в народните занаяти.
    - “Най–доброто от българските занаяти” – изложба в Гранд Хотел София
    - Панаир на занаятите – гр. Варна – 01.08.2005 г.
    - Съвместно участие с читалище “Братство” в седмицата на младежките изяви – Варна - 06.2007 г.
    - Изложба в гр. Лесковац, Република Сърбия и др.
    Обучавала е група шотландци да изработват мартеници и кукерски маски.
    Участвала е в семинар за обучение на екскурзовод-аниматори в РИМ гр. Кюстендил и в семинар на тема “Нетрадиционни форми на туризъм” - има издаден сертификат за “Нетрадиционни форми на туризъм“.

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Бяла надежда

 

Светлината е станала колкото семчица грозде,
тишината е станала колкото шепа памук.
Пада лъскаво черно перо във небесните полози,
във които се мъти яйцето на белия юг.

По ръцете ми плъзва ръжда като слънчева риза,
във очите ми няколко кончета диви пасат.
Аз събирам живота си в няколко дни и излизам
от ръцете, очите и кроткия есенен град.

Нямам повече думи. И думите вече не стигат.
Нека бъда начало или да съм краят на ден.
Да тежа като ред от онази забравена книга,
във която светът е изгубен и после спасен.

Да съм залък от пита или премълчавана жажда
и едно позвъняване в края на глух телефон,
и един лотариен билет, полетял като сажда
над златистата пустош на сивия есенен ден.

Тишината тогава ще има сърце на пшеница
и стъблото на хляба – ръчички на спящо дете.
И на някоя гнила, ръждясала болнична жица
белокрила надежда сред черното ято ще спре.

 

Петя Иванова, гр. Габрово
Втора награда