Начало Проекти Проект "Трансгранично сътрудничество и работа в мрежа чрез електронно обучение и кариерно развитие"

Актуално


Дванадесети международен фолклорен конкурс “Пауталия” - 2018 ще се проведе от 29 юни – 1 юли 2018 г. в град Кюстендил.

Регламент и заявка за участие 2018 - pdf.

Регламент и заявка за участие 2018 - doc.

Проект "Трансгранично сътрудничество и работа в мрежа чрез електронно обучение и кариерно развитие"
Вторник, 03 Януари 2017 15:45

Проектът e съ-финансиран от Европейския съюз чрез Програмата за Трансгранично сътрудничество по ИПП България –Сърбия
Ref.№2007CB16IPO006-2011-2-249
Период на изпълнение: 23/04/2013-22/04/2014
Водеща организация: Факултет по безопасност на труда в Ниш, Нишки университет
Партньори: НЧ „Братство 1869” гр. Кюстендил
Сдружение "IT свят БГ" гр. София
Цел на проекта: Общата стратегическа цел е да се засили териториалното сближаване на Сръбско-Българския трансграничен регион, конкурентоспособността и устойчивостта на развитието му чрез сътрудничество в икономическата, социалната и екологичната област през административните граници.
Проектът има за цел да насърчи по-голямата интеграция на територията, чрез организиране на различни дейности, обмен на опит и добри практики.
Целева група:
Безработни хора, студенти, хора които вече имат работа, но искат да подобрят уменията си, нуждаят се от необходимите знания и умения, и желаят да участват в обучения и семинари, а също така и да ползват услугите на центъра за кариерно консултиране.
Дейности по проекта:
- Управление на проекта
- Конференция за стартиране на проекта
- Създаване на Центрове за кариерно консултиране в Ниш, Сърбия и в Кюстендил, България
- Прехвърляне на учебни програми и обучения на обучители
- Обучения за широката общественост
- Разработване и внедряване на онлайн курсове на сръбски и български език
- Заключителна конференция

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Емигрантски стих

В този живот на абсурда 
и нелепите грешки
докато спасявахме едни,
(може би най-вече себе си)
убивахме други
(може би най-вече себе си).

Каква бе нашата вина  
и кой ще ни я дефинира –
или и ние бяхме просто пешки
в шахматната вселена на Всевишния,
където съдбата уринира
на ъгъла между Десето авеню и Четиринайста.

Каква бе тази участ –
отломъци от вчера
да ни наричат „невъзвращенци“,
а после ловко да притварят
непроветрените си тягостни кепенци.

Каква бе тази орис –
докато отглеждаме децата си
в любов и свобода,
да жертваме бащите си и майките,
които ни изпращаха към неизвестното
с печал и безутешна горест.

На таз земя за емигрантската ни болка
няма изцерение. Вината си я носим
и без плеядата джуджета, готови
да ни я напомнят всеки миг.
Затова спестете си ако обичате
моралните каскади и присъдите
на глухото домашно лицемерие.

Щом дойде време ще приготвим от въжето
на емигрантските си спомени бесилка.
И пак ще стигнем своето изкупление.

 

Людмила Калоянова, гр. София
Специална награда