Начало Проекти Проект Музика, изкуство, туризъм – за обединени Балкани

Актуално

Читалище „Братство 1869” обявява регламента за Двадесет и третото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 3 до 6 април 2019 г. в гр. Кюстендил.
Конкурсът се организира ежегодно и е под патронажа на кмета на Община Кюстендил – Петър Паунов. В него могат да участват всички желаещи китаристи от страната и чужбина, подали анкетна карта за участие до 27 март 2019 г.

ПОДРОБНОСТИ

Проект Музика, изкуство, туризъм – за обединени Балкани
Вторник, 03 Януари 2017 15:29

Проектът е съ-финансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България–Сърбия
Водеща организация: Читалище "Братство 1869" гр. Кюстендил, Република България
Партньор: Музикално училище гр. Ниш, Република Сърбия
Приоритетна ос: 2: Подобряване на капацитета за съвместно планиране, решаване на проблеми иразвитие
Област на интервенция: 2.3. Дейности от хора за хора

Продължителност: 12 месеца
Период на изпълнение: 23/04/2013 – 22/04/2014
Общ Бюджет: 92291,58  евро
Реф. № 2007CB16IPO006-2011-2-54.

Целеви групи:
- Ученици по музика от читалище "Братство 1869" и Музикално училище – Ниш
- Музикални преподаватели от читалище "Братство 1869" и Музикално училище – Ниш
- Представители на Кюстендилската и Нишката художествена школа
- Туристически организации от Кюстендил и Ниш

 

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Емигрантски стих

В този живот на абсурда 
и нелепите грешки
докато спасявахме едни,
(може би най-вече себе си)
убивахме други
(може би най-вече себе си).

Каква бе нашата вина  
и кой ще ни я дефинира –
или и ние бяхме просто пешки
в шахматната вселена на Всевишния,
където съдбата уринира
на ъгъла между Десето авеню и Четиринайста.

Каква бе тази участ –
отломъци от вчера
да ни наричат „невъзвращенци“,
а после ловко да притварят
непроветрените си тягостни кепенци.

Каква бе тази орис –
докато отглеждаме децата си
в любов и свобода,
да жертваме бащите си и майките,
които ни изпращаха към неизвестното
с печал и безутешна горест.

На таз земя за емигрантската ни болка
няма изцерение. Вината си я носим
и без плеядата джуджета, готови
да ни я напомнят всеки миг.
Затова спестете си ако обичате
моралните каскади и присъдите
на глухото домашно лицемерие.

Щом дойде време ще приготвим от въжето
на емигрантските си спомени бесилка.
И пак ще стигнем своето изкупление.

 

Людмила Калоянова, гр. София
Специална награда