Начало За нас История на читалището
История на читалището

Читалище „Братство” е най-старата културна институция в Кюстендилски регион, дала началото на библиотеката, театъра и историческия музей в града преди повече от 139 години. Тогава неизвестен калиграф е записал в първия устав на читалището впечатляващ девиз „Богатството е смертно, добродетелта - безсмертна”. Този девиз е крепял през годините на възход и униние духът на кюстендилци за културно възраждане и просперитет, крепи духа и традициите ни и в днешния ден, ще поддържа оптимизма и пази нашата индентичност на българи в бъдещето ни семейство на европейските народи.

Известна е голямата роля на читалищата за културно-просветното развитие на народа ни през Възраждането. Още в началото те се изградили като масови народни организации на самодеен принцип. Първите читалища в страната били създадени в началото на 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен по инициатива на Ем. Васкидович, Кр. Пишурка и Сава Доброплодни. Точно след 10 години читалището в Цариград, с усилията на Т. Икономов и поета П. Р. Славейков започнало да издава сп. ,,Читалище“, превърнало се в открита демократична трибуна на патриотичната българска интелигенция. Цариградското читалище и неговото списание имали изключителни заслуги за бързото увеличаване на читалищата в страната. Ако за времето от 1856 до 1869 г. читалищата в България наброявали 30, то от 1869 до Освобождението броят им надхвърлил 130. През 1869 г. били открити читалищата в Плевен, Пловдив, Казанлък, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Браила и др. Техен връстник е и кюстендилското читалище “Братство”.

Естествено най-непримирими в борбата срещу изпратените от Фенер владици били младите кюстендилци. Те получили своята патриотична закваса при такива запалени патриоти като Аверки, Дамаскин, Буботинов, Пеев, Македонски и др. и следили с нарастващ интерес как се развива борбата за църковна независимост в страната, за да си сверяват часовника и какво пише във вестниците против кюстендилския Игнатий. Вестник “Турция” свидетелствува, че го намирали за недостатъчно: ,,Нищо досега не сме виждали в ,,Турция” за нашия град. Това е естествено, защото досега нищо не се е направило и действувало по тукашните страни за разбуждането на българското население, което се намира още в невежество. Владиката занимава днес всички хора със своите злоупотребления и със своето лошо поведение, тоя владика не само се е намразил от всичките българи, но още и от гърците. В тия мазари жителите искат отстраняването му.”

Така стремежът на будната кюстендилска младеж да следи как се развива борбата срещу омразния Игнатий родил на 1 юли 1869 г. читалището в Кюстендил, макар че още преди тази дата, победеният владика се бил изтеглил при имотите си в с. Соволяно, зорко следен от селяните, които по образния израз на Ефрем Каранов ,,лакомо гледали да обсебят пъстрите губери на ливадите му”.

Инициатор за читалището бил младият 28-годишен Георги Ангелов Друмохарски , следвал, но не завършил по здравословни причини военно-медицинския факултет на Гюлхането в Цариград.

Под крилото на кюстендилското читалище се родило и женското дружество в града ,,Майчина любов”.

Пак под крилото на читалището се образува и революционния комитет, когато през август 1872 г. в Кюстендил пристигнал по своя инициатива Тодор Пеев.

В началото на 1879 година за председател на възобновилото своята дейност читалище избрали дякон Агапи Войнов, който след дългогодишно учителстване из Македония се прибрал в родния край и станал секретар на Окръжен Съвет. Това ръководство е първото, което на събрание от 29 март 1879 година повдигнало въпроса за самостоятелно помещение на читалището като за тази цел се поправят двете стаи на турското теке в черковния двор за ,,Дом на читалището”.

През 1886 г. опит да вдъхнат живот на читалището, като го освободи от необичайната за него партизанщина, прави най-многобройния отряд на интелигенцията в града – учителите. Избрано било настоятелство само от учители.

От 1891 до 1894 г. читалището подготвило 16 пиеси. С парите получени главно от представленията, закърпвали неотложни нужди, абонирали вестници и списания и ако оставал някой лев – закупували книги. Методично се увеличавал книжният фонд на читалището.

Още преди Освобождението читалищните дейци възнамерявали да открият неделно училище за ограмотяване и за повишаване образованието на своите членове. Това си намерение реализирали едва през февруари 1893 г.

За разрешаването на въпроса със строителството на читалище, общинското и читалищното ръководство нямали никакви противоречия и работили удивително съгласувано. Не случайно като кмет на общината от 1893 до 1898 година Георги Ангелов Друмохарски бил и председател на читалището – от 1895 до 1897 и 1898-1899 година. Тогава общинския съвет заменил мястото на ,,Таш хани” с мястото на бившето полицейско здание в центъра на града, за строеж на читалищното здание. Решението било взето на заседание на общинския съвет от 27 януари 1897 г.

В края на века, приблизително по едно и също време, в Кюстендил били образувани гимнастическото дружество ,,Осоговски юнак” с председател Михаил Давидов и главатар швейцареца Даниел Бланшу, и Македоно-Одринско дружество с председател Ефрем Каранов. Повечето от членовете и на двете дружества били и членове на читалището, което осигурило доброто им сработване.

Сградата на новото читалище била завършена през октомври 1907 година, за която похарчили всичко 84 883 лева. Тържественото откриване било насрочено за 8 ноември.

Придобиването на собствена сграда ентусиазирало още повече читалищните дейци в Кюстендил. Новият читалищен салон, снабден с всички удобства, като че ли повелявал да се обръща особено внимание на театралните представления.

След 19 май 1934 г. и да е искало читалището трудно е могло да избяга от официалната линия, което особено личи в просветната дейност и в репертоарната политика на кината. След 1939 година, когато Хитлер и Сталин се съюзили, читалищното настоятелство откликнало на молбата на образуваното през август 1940 г. Българо-съветско дружество в Кюстендил и се обърнало от свое име да им изпрати литература.

Коренно променената политическа и икономическа система след Девети септември променя основно и живота в българските читалища. На 5 октомври 1944 г. Върховният читалищен съюз издал Окръжно номер 2 за създаване комитети на Отечествения фронт към читалищата. Девети септември заварил библиотеката в хаос. Книгите били изнесени в с. Граница и никой не могъл да уточни броят им.

Литературният кръжок към читалището е създаден през 1946 г. Детската музикална школа се създава на 2 юли 1953 година.

Мандолинният Оркестър е създаден през 1915 от Георги Семерджиев като ,,Музикална студия” - той е негов диригент (и композитор) до 1962 г.

Симфоничният оркестър към читалище ,,Братство” е създаден през 1946 г. по инициатива на Цветан Каранов (син на Ефрем Каранов).
Хор към читалището е създаден през 1951 г. по инициатива на Любен Христов, който е и негов диригент.

Фолклорен ансамбъл ,,Осогово” (наименуван така в 1990 г.) се създава след 1969 с ръководител Б. Генчев. Разрушаването на читалищната сграда се извършва през 1981 г. по решение на ОК на БКП.

Читалище ,,Братство” се премества в сградата на бившия Младежки дом през 1992 г., където условията за развитие на неговата дейност са нормални, макар и не напълно достатъчни.

 
Банер

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Бяла надежда

 

Светлината е станала колкото семчица грозде,
тишината е станала колкото шепа памук.
Пада лъскаво черно перо във небесните полози,
във които се мъти яйцето на белия юг.

По ръцете ми плъзва ръжда като слънчева риза,
във очите ми няколко кончета диви пасат.
Аз събирам живота си в няколко дни и излизам
от ръцете, очите и кроткия есенен град.

Нямам повече думи. И думите вече не стигат.
Нека бъда начало или да съм краят на ден.
Да тежа като ред от онази забравена книга,
във която светът е изгубен и после спасен.

Да съм залък от пита или премълчавана жажда
и едно позвъняване в края на глух телефон,
и един лотариен билет, полетял като сажда
над златистата пустош на сивия есенен ден.

Тишината тогава ще има сърце на пшеница
и стъблото на хляба – ръчички на спящо дете.
И на някоя гнила, ръждясала болнична жица
белокрила надежда сред черното ято ще спре.

 

Петя Иванова, гр. Габрово
Втора награда