Национален литературен конкурс за поезия "Биньо Иванов"

Читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил обявява Единадесети национален литературен конкурс за поезия „Биньо  Иванов” - Кюстендил, 2017. Съорганизатори са Община Кюстендил и Информационен център Европа Директно – Кюстендил. Литературният конкурс е ежегоден и се провежда през месец май, под патронажа на кмета на Община Кюстендил.  В него могат да участват автори от цялата страна.

Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на гр. Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с този град.
Координатор: Благой Ранов.

Творбите /до три непубликувани стихотворения, в четири екземпляра/ трябва да бъдат изпратени най-късно до 25 април 2017 г. на следния адрес:

2500 гр. Кюстендил, ул. “Отец Паисий” 11
Читалище „Братство 1869” /за литературния конкурс/
или по електронната поща на адрес: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. като прикачен файл във формат doc или rtf

 

Регламент - 2017

Резултати от конкурса - 2017

 

Резултати от конкурса - 2016

Резултати от конкурса - 2015
Резултати от конкурса - 2014
Резултати от конкурса - 2013
Резултати от конкурса - 2012
Резултати от конкурса - 2011
Резултати от конкурса - 2010
Резултати от конкурса - 2009
Резултати от конкурса - 2008
Резултати от конкурса - 2007

 
Банер

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Бяла надежда

 

Светлината е станала колкото семчица грозде,
тишината е станала колкото шепа памук.
Пада лъскаво черно перо във небесните полози,
във които се мъти яйцето на белия юг.

По ръцете ми плъзва ръжда като слънчева риза,
във очите ми няколко кончета диви пасат.
Аз събирам живота си в няколко дни и излизам
от ръцете, очите и кроткия есенен град.

Нямам повече думи. И думите вече не стигат.
Нека бъда начало или да съм краят на ден.
Да тежа като ред от онази забравена книга,
във която светът е изгубен и после спасен.

Да съм залък от пита или премълчавана жажда
и едно позвъняване в края на глух телефон,
и един лотариен билет, полетял като сажда
над златистата пустош на сивия есенен ден.

Тишината тогава ще има сърце на пшеница
и стъблото на хляба – ръчички на спящо дете.
И на някоя гнила, ръждясала болнична жица
белокрила надежда сред черното ято ще спре.

 

Петя Иванова, гр. Габрово
Втора награда