Начало Други За класическа китара

Международен конкурс за класическа китара
“Акад. Марин Големинов”

http://guitar.bratstvokn.org/

Международният конкурс за класическа китара “Акад. Марин Големинов”, се организира ежегодно и е под патронажа на кмета на община Кюстендил.
Художествен директор е г-н Иван Андонов.
Двадесет и второто издание ще се проведе от 28 до 31 март 2018 г. в гр. Кюстендил.

В конкурса могат да участват всички желаещи китаристи от страната и чужбина, подали анкетна карта за участие в определения срок и състезаващи се като участници в следните възрастови групи:

 

I група - до 10 г. включително
II група - от 11 г. навършени до 13 г. навършени включително
III група - от 14 г. навършени до 17 г. навършени включително

IV група - над 18 години
V група - "Свободна сцена на солиста"
VI група - "Китара+"
VII група - "Камерна музика"
VIII група - "Китарни ансамбли и оркестри"

Всеки участник може да се яви само в една, избрана от него солова категория.

Регламент с анкетна карта за участие - pdf

Регламент с анкетна карта за участие - doc

Regulations and Application Form - pdf

Regulations and Application Form - doc

 


 

Наградените участници в XXI Международен конкурс за класическа китара “Акад. Марин Големинов”, Кюстендил 2017 можете да видите ТУК

Наградените участници в XX Международен конкурс за класическа китара “Акад. Марин Големинов”, Кюстендил 2016 можете да видите ТУК

 
Банер

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Бяла надежда

 

Светлината е станала колкото семчица грозде,
тишината е станала колкото шепа памук.
Пада лъскаво черно перо във небесните полози,
във които се мъти яйцето на белия юг.

По ръцете ми плъзва ръжда като слънчева риза,
във очите ми няколко кончета диви пасат.
Аз събирам живота си в няколко дни и излизам
от ръцете, очите и кроткия есенен град.

Нямам повече думи. И думите вече не стигат.
Нека бъда начало или да съм краят на ден.
Да тежа като ред от онази забравена книга,
във която светът е изгубен и после спасен.

Да съм залък от пита или премълчавана жажда
и едно позвъняване в края на глух телефон,
и един лотариен билет, полетял като сажда
над златистата пустош на сивия есенен ден.

Тишината тогава ще има сърце на пшеница
и стъблото на хляба – ръчички на спящо дете.
И на някоя гнила, ръждясала болнична жица
белокрила надежда сред черното ято ще спре.

 

Петя Иванова, гр. Габрово
Втора награда