Начало Проекти “Кюстендилското селско хоро - ритъм и хармония”
“Кюстендилското селско хоро - ритъм и хармония”

Проектът се реализира от читалище “Братство 1869”, с помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи”, по програма „Живо наследство 2010”, финансирана от Фондация „Америка за България".
Период на изпълнение: 26.04.2010 - 26.10.2010

Цел на проекта: опазване, съхранение и популяризиране на уникалното и характерно само за кюстендилски регион – „Кюстендилско селско хоро”.
Проектът е насочен към: младите хора и всички, които желаят да научат и съхранят най-характерният танц за кюстендилския край. Чрез съвременни форми на неформално обучение и достиженията на новите технологии читалище "Братство 1869" ще съхрани и популяризира танцовото фолклорното богатство на региона.
Основни дейности:
• създаване на мултимедиен продукт „Виртуален учител”, включващ изучаване на стъпките и орнаментите на танца
• издаване на ръководство "Стъпка по стъпка", включващо екзерсиса и хореографията на кюстендилския танц
• провеждане на обучения „Деца учат деца”
• провеждане на фолклорен фестивал “Кюстендилското селско хоро – ритъм и хармония ”

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Бяла надежда

 

Светлината е станала колкото семчица грозде,
тишината е станала колкото шепа памук.
Пада лъскаво черно перо във небесните полози,
във които се мъти яйцето на белия юг.

По ръцете ми плъзва ръжда като слънчева риза,
във очите ми няколко кончета диви пасат.
Аз събирам живота си в няколко дни и излизам
от ръцете, очите и кроткия есенен град.

Нямам повече думи. И думите вече не стигат.
Нека бъда начало или да съм краят на ден.
Да тежа като ред от онази забравена книга,
във която светът е изгубен и после спасен.

Да съм залък от пита или премълчавана жажда
и едно позвъняване в края на глух телефон,
и един лотариен билет, полетял като сажда
над златистата пустош на сивия есенен ден.

Тишината тогава ще има сърце на пшеница
и стъблото на хляба – ръчички на спящо дете.
И на някоя гнила, ръждясала болнична жица
белокрила надежда сред черното ято ще спре.

 

Петя Иванова, гр. Габрово
Втора награда